извял

Речник на българския език

1. извял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извял е производна форма на извея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извял — мин. деят. св. прич. м. р.

извял е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. извял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извял е производна форма на извея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. извял — мин. деят. св. прич. м. р.

извял е производна форма на извея (мин. деят. св. прич. м. р.).