извършело

Речник на българския език

1. извършело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извършело е производна форма на извърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извършело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извършело е производна форма на извърша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).