извършел

Речник на българския език

1. извършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извършел е производна форма на извърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

извършел е производна форма на извърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).