извършало

Речник на българския език

1. извършало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извършало е производна форма на извършея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извършало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извършало е производна форма на извършея (мин. деят. св. прич. ср. р.).