извършал

Речник на българския език

1. извършал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извършал е производна форма на извършея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извършал — мин. деят. св. прич. м. р.

извършал е производна форма на извършея (мин. деят. св. прич. м. р.).