извършавало

Речник на българския език

1. извършавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извършавало е производна форма на извършавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извършавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извършавало е производна форма на извършавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извършавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извършавало е производна форма на извършавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. извършавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извършавало е производна форма на извършавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).