извъртял си

Речник на българския език

1. извъртял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извъртял си е производна форма на извъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. извъртял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извъртял си е производна форма на извъртя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. извъртял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извъртял си е производна форма на извъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).