извъртяло си

Речник на българския език

1. извъртяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

извъртяло си е производна форма на извъртя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. извъртяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

извъртяло си е производна форма на извъртя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. извъртяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

извъртяло си е производна форма на извъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).