извъртяло е

Речник на българския език

1. извъртяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извъртяло е е производна форма на извъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извъртяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извъртяло е е производна форма на извъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извъртяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извъртяло е е производна форма на извъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).