1. извъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
извъртяло е производна форма на извъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. извъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
извъртяло е производна форма на извъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. извъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.
извъртяло е производна форма на извъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. извъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.
извъртяло е производна форма на извъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).