извъртявал

Речник на българския език

1. извъртявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извъртявал е производна форма на извъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извъртявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извъртявал е производна форма на извъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извъртявал — мин. деят. св. прич. м. р.

извъртявал е производна форма на извъртявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. извъртявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

извъртявал е производна форма на извъртявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).