извъртало

Речник на българския език

1. извъртало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извъртало е производна форма на извъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извъртало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извъртало е производна форма на извъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извъртало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извъртало е производна форма на извъртам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. извъртало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извъртало е производна форма на извъртам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).