извъртала

Речник на българския език

1. извъртала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извъртала е производна форма на извъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извъртала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извъртала е производна форма на извъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. извъртала — мин. деят. св. прич. ж. р.

извъртала е производна форма на извъртам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. извъртала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

извъртала е производна форма на извъртам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).