извърнели

Речник на българския език

1. извърнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извърнели е производна форма на извърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извърнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извърнели е производна форма на извърна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).