извърнел

Речник на българския език

1. извърнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извърнел е производна форма на извърна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извърнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

извърнел е производна форма на извърна (мин. деят. несв. прич. м. р.).