извърнал

Речник на българския език

1. извърнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извърнал е производна форма на извърна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извърнал — мин. деят. св. прич. м. р.

извърнал е производна форма на извърна (мин. деят. св. прич. м. р.).