извързало

Речник на българския език

1. извързало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извързало е производна форма на извържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извързало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извързало е производна форма на извържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).