извързала

Речник на българския език

1. извързала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извързала е производна форма на извържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извързала — мин. деят. св. прич. ж. р.

извързала е производна форма на извържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).