извързал

Речник на българския език

1. извързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извързал е производна форма на извържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извързал — мин. деят. св. прич. м. р.

извързал е производна форма на извържа (мин. деят. св. прич. м. р.).