извържел

Речник на българския език

1. извържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извържел е производна форма на извържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

извържел е производна форма на извържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).