извървяла

Речник на българския език

1. извървяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извървяла е производна форма на извървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извървяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извървяла е производна форма на извървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. извървяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

извървяла е производна форма на извървя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. извървяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

извървяла е производна форма на извървя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).