извървило е

Речник на българския език

1. извървило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извървило е е производна форма на извървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извървило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извървило е е производна форма на извървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).