извървел

Речник на българския език

1. извървел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извървел е производна форма на извървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извървел — мин. деят. несв. прич. м. р.

извървел е производна форма на извървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).