извъдил си

Речник на българския език

1. извъдил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извъдил си е производна форма на извъдя се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. извъдил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извъдил си е производна форма на извъдя се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).