извъдил е

Речник на българския език

1. извъдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извъдил е е производна форма на извъдя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извъдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извъдил е е производна форма на извъдя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).