извъдил
1.
извъдил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
извъдил
е производна форма
на извъдя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
извъдил —
мин. деят. св. прич. м. р.
извъдил
е производна форма
на извъдя се (мин. деят. св. прич. м. р.).