извъдел

Речник на българския език

1. извъдел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извъдел е производна форма на извъдя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извъдел — мин. деят. несв. прич. м. р.

извъдел е производна форма на извъдя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).