изврял си

Речник на българския език

1. изврял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изврял си е производна форма на извря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изврял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изврял си е производна форма на извря (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изврял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изврял си е производна форма на извря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).