изврещял си

Речник на българския език

1. изврещял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изврещял си е производна форма на изврещя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изврещял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изврещял си е производна форма на изврещя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изврещял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изврещял си е производна форма на изврещя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).