изврещяло е

Речник на българския език

1. изврещяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изврещяло е е производна форма на изврещя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изврещяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изврещяло е е производна форма на изврещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изврещяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изврещяло е е производна форма на изврещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).