изврещяло

Речник на българския език

1. изврещяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изврещяло е производна форма на изврещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изврещяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изврещяло е производна форма на изврещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изврещяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изврещяло е производна форма на изврещя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изврещяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изврещяло е производна форма на изврещя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).