изврещял

Речник на българския език

1. изврещял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изврещял е производна форма на изврещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изврещял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изврещял е производна форма на изврещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изврещял — мин. деят. св. прич. м. р.

изврещял е производна форма на изврещя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изврещял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изврещял е производна форма на изврещя (мин. деят. несв. прич. м. р.).