изврещявал си

Речник на българския език

1. изврещявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изврещявал си е производна форма на изврещявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изврещявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изврещявал си е производна форма на изврещявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изврещявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изврещявал си е производна форма на изврещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).