изврещявал е

Речник на българския език

1. изврещявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изврещявал е е производна форма на изврещявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изврещявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изврещявал е е производна форма на изврещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изврещявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изврещявал е е производна форма на изврещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).