изврещявало

Речник на българския език

1. изврещявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изврещявало е производна форма на изврещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изврещявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изврещявало е производна форма на изврещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изврещявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изврещявало е производна форма на изврещявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изврещявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изврещявало е производна форма на изврещявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).