изврещели

Речник на българския език

1. изврещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изврещели е производна форма на изврещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изврещели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изврещели е производна форма на изврещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изврещели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изврещели е производна форма на изврещя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изврещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изврещели е производна форма на изврещя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).