изврели

Речник на българския език

1. изврели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изврели е производна форма на извря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изврели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изврели е производна форма на извря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изврели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изврели е производна форма на извря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изврели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изврели е производна форма на извря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).