извратяло

Речник на българския език

1. извратяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извратяло е производна форма на извратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извратяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извратяло е производна форма на извратя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).