извратял

Речник на българския език

1. извратял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извратял е производна форма на извратя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извратял — мин. деят. несв. прич. м. р.

извратял е производна форма на извратя (мин. деят. несв. прич. м. р.).