извратявал си

Речник на българския език

1. извратявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извратявал си е производна форма на извратявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. извратявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извратявал си е производна форма на извратявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. извратявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извратявал си е производна форма на извратявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).