извратявало

Речник на българския език

1. извратявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извратявало е производна форма на извратявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извратявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извратявало е производна форма на извратявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извратявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извратявало е производна форма на извратявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. извратявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извратявало е производна форма на извратявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).