извратявал

Речник на българския език

1. извратявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извратявал е производна форма на извратявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извратявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извратявал е производна форма на извратявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извратявал — мин. деят. св. прич. м. р.

извратявал е производна форма на извратявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. извратявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

извратявал е производна форма на извратявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).