извратил съм

Речник на българския език

1. извратил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извратил съм е производна форма на извратя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. извратил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извратил съм е производна форма на извратя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).