извратил си

Речник на българския език

1. извратил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извратил си е производна форма на извратя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. извратил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извратил си е производна форма на извратя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).