извратил е

Речник на българския език

1. извратил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извратил е е производна форма на извратя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извратил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извратил е е производна форма на извратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).