извратило

Речник на българския език

1. извратило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извратило е производна форма на извратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извратило — мин. деят. св. прич. ср. р.

извратило е производна форма на извратя (мин. деят. св. прич. ср. р.).