извратила

Речник на българския език

1. извратила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извратила е производна форма на извратя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извратила — мин. деят. св. прич. ж. р.

извратила е производна форма на извратя (мин. деят. св. прич. ж. р.).