извоювал си

Речник на българския език

1. извоювал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извоювал си е производна форма на извоювам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. извоювал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извоювал си е производна форма на извоювам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. извоювал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извоювал си е производна форма на извоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).