извоювал е

Речник на българския език

1. извоювал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извоювал е е производна форма на извоювам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извоювал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извоювал е е производна форма на извоювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извоювал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извоювал е е производна форма на извоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).