извоювало си

Речник на българския език

1. извоювало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

извоювало си е производна форма на извоювам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. извоювало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

извоювало си е производна форма на извоювам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. извоювало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

извоювало си е производна форма на извоювам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).